Като четем Евангелието от Матей и посланието на Яков, ние забелязваме между тях едно общо съгласие, включват в себе си много общи пасажа. Общото между двете книги е елементи от поучението на Христос, но изложено по различен начин. В посланието на Яков е вникнато по-дълбоко в тях. Той дава многобройни примери за това в разните отношения и състояния на действителния живот. Всичките тези примери отговарят на обстоятелствата и нуждите на разните съсловия в обществото. Утешение и насърчаване в многобройни изпитни са размесени с усърдни подбуждения към Християнските добродетели; при това има мъмрения, напомняния, и изобличения за тези, които са безчестили религията като са изповядали вярата без да са вършили съответствуващи дела. Цитирането на общите примери е в формата на практическото им приложение в ежедневието. Може да се каже, че той вярва в “практикуването на това, което проповядваш.” Докато Матей набляга на доктрината, това Послание поставя ударение върху делата. При Матей се наблюдава по-скоро точно цитиране на думите на Христос, като неговата цел е да го представи като обещаният в Старозаветното Писание Месия. Той акцентира върху онази част от Христовото слово, която се отнасяла към Стария завет.
В 108 - те стиха на посланието са включени цитати или стихове, отнасящи се до 22 книги от Стария завет. Една част от цитати са от проповедта на планината. Засегнати са важни теми, като е наблегна то върху практическите въпроси. Казани по различен начин, но с еднакъв смисъл, те имат много голям стойност. Едно нещо, което ни е разкрито по различен начин, доста може да ни помогне за да го разберем и приложим в нашия живот. Има голяма разлика в начина на изразяване на думите, но ако вникнем по дълбоко в тези стихове, можем да видим една връзка между тях. Като се има предвид целта на всяко едно от тези писания и защо е написано. При Матей целта е била да се убеди юдеи, че Христос е Месия, а целта на Яков да изнесе нещо като практическа проповед към обърнали са се вече към Христос юдеи. Общите цитатите са следните:
| Предмет | Яков | Матей |
| Съвършен | 1,4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. | 5,48 И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец. |
| Молитва | 1, 5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде. 6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. | 7:7,8 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори. |
| Устояването | 1,12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят. | 10,22 Ще бъдете мразени от всички, поради Моето име; а който устои до край, той ще бъде спасен. |
| Божиите дарове | 1,17-18 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна. | 7,11 И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него! |
| Гняв | 1,19-20 19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. | 5,21-22 21 Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд". 22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. |
| Изпълнители | 1,22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. | 7,21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. |
| Милосърдието | 1,27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света. | 25,35-36 35 Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; 36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. |
| Бедните | 2,5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят? | 5,3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство |
| Царския закон | 2,8 Обаче, ако изпълнявате царския закон, според писанието: "Да обичаш ближния си като себе си", добре правите. | 7,12 И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците. |
| Закона | 2,10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко. | 5,19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. |
| Милостта | 2,13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда. | 5,7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. 6,15 Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения. |
| Вяра и живот | 2,14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси? | 7,26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; |
| Учителите | 3,1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. | 23,8 Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя. |
| Говоренето | 3,2 Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло. | 12,37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш. |
| Оскверняването | 3,6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла. | 15,18; А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. |
| Плодовете | 3,11-12 11. Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода? 12. Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. | 7,16-20 16. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? 17. Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. 18. Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове. 19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън. 20. И тъй, от плодовете им ще ги познаете. |
| Живот на дело | 3,13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. | 7,24 И тъй, всеки, който чуе тия Мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който е построил къщата си на канара; |
| Миротворците | 3,18. А плодът на правдата се сее с мир от миротворците. | 5,9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. |
| Смирението | 4,6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". 4,10 Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава | 23,12 Но който възвишава себе си ще се смири; и който смири себе си ще се възвиси. |
| Скърбящите | 4,9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга. | 5.4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. |
| Съденето | 4,11-12 11. Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия. 12. Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си? | 7,1-2 1. Не съдете, за да не бъдете съдени. 2. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. |
| Съкровищата | 5,2-3 2 Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. 3 Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. | 6,19-20 19 Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. 20 Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; |
| Клетвите | 5,12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане. | 5,33-37 34. Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога; 35. нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар. 36. Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен. 37. Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия. |
| Вяра и прощение | 5,15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят. | 9,2 И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете. |
Видяхме,че има доста парарелни стихове. Това ни води до въпроса, кой кого цитира. Дали Матей е цитирал от Яков, дали Яков не е цитирал Матей или пък двамата са цитирали друг източник на нас неизвестен. Въпрос, който ни води до много изводи, но само един от тях е верния. Не можем да кажем с сигурност, кой е верния. Може би накратко ще се опитам да спра върху няколко варианта.
Ако приемеме факта, че стиховете в Матей са по-трудни за разбиране, а Яков разяснява и тълкува стиховете на общодостъпен език, цитира ги с практичена насоченост. То от това следва, че Яков цитира Матей. Много от цитатите в Яков са тълкуване на тези от евангелието, но можем да кажем същото и за цитати от Матей.
Друго мнение има, че е имало сборник от слова, беседи на Христос, който послужил за източник при съставянето на това евангелие. Възможно е и Яков да е използвал този източник при написването на своето послание. Но това мнение е доста оспорвано, ако имаше такъв източник, би трябвало да бъде запазен и до днес. По вероятно е да е имало определено предание, съставен от разкази на очевидци. И Матей да го е използвал при написването на евангелието и също така и Яков да го е използвал.
Матей описва точно и хронологически събитията и словата на Христос. Не се спира върху разясняване на словата му. Той точно и определено описва и разказва. По този начин иска да убеди дадена група хора, че Исус Христос е Месията. Възможно е Яков да е използвал най-важните стихове и да ги е показал в практическа светлина. Като например: Матей 7-ма глава, 21-ри стих: Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата. И Яков 1-ва глава, 22-ри стих: Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. При двата стиха стихът от евангелието се явява като по-труден за разбиране, докато при Яков, се показва стихът в светлина.
Второто от пророчествата на Исая обхваща три глави. Божието послание идва в време, когато народът му е отстъпил. Причината за Божието послание е отстъпление на Неговия народ. Много пъти пророчеството остават неразбрано, но в тях ясно може да различим духът на времето. Като всяко едно пророчество, така и това съдържа елементите на истинското пророчество – Назидание, Увещане и Утеха.
Може би един от най-честите грехове на Божия народ е идолопоклонството, което е един от най големите грехове в очите на Бог. Бог ясно го показва в 2 глава:
6 Понеже Ти си оставил людете Си, Якововия дом, Защото те се напълниха с обичаи от изток, И станаха предвещатели като филистимците, И направиха завет с чадата на иноплеменниците.
7 И земята им се напълни със сребро и злато, Та няма край на съкровищата им; Напълни им се земята и с коне, Та няма край на колесниците им;
8 И напълни се земята им с идоли; Поклониха се на делата на своите си ръце, И онова, което самите им пръсти направиха;
9 И наведе се долният човек, И сниши се големец; Затова недей им прощава.
Още в 6-ти стих Бог показва назиданието, показва самият грях, болното място. Грехът е този, който предизвиква Бог да остави людете си. Като се напълнили с мерзоста на идолопоклонството от другите народи и сключили завет с други, по този начин осквернили себе си, заветът им с Бог. Пренебрегнали Божиите повеления и станали подражатели на филимсимците като въвели техното поклонение и техните обичаи. Бог им дал всичко, пророчества, писания, свидетели, но въпреки това те се обърнали към идолитеи чародеите. Те имаха увереност от Бог, че Той ще бъде тяхното богатство и сила, но те се отвърнаха от Него правейки кумир собствените си сили и плът. Те превърнали златото в своя надежда, разчитали на конете и колесниците за своята в безопасност. Изместили Бог с делата на своите ръце. Основно техен интерес тяхната цел станало материалното. Те станали богати с злато и сребро, но по отношение на Бог станали празни. Умножението на конете и колесниците бе обърнало тяхното упование, доверие от Бог, към самите тях. Бог установил редът и начина на служене и поклонение, но те пренебрегнали тези неща, защото им се струвала прекалено висока цена. И напълнили земята си с идоли, които излязоха от тяхните ръце. Поклонението беше масово, от долния човек до големеца. Грехът им беше идолопоклонството. Бог ясно показва какво ще стане с тях, ако продължават да живеят в тези грехове, чсно показва тяхната участ, техние плод.
След като Бог им показа ясно греха, ясно и последствията от него. Увещава ги към покаяние, към това да се върнат в Истинския път, Божия път. В 2-ра глава 22 стих: Оставете се от човека, в чиито ноздри е лъх; Защото за какво може да се разчита на него?” . Пророкът казва апел към тях, увещава ги да се оставят от това идолополклонство, а именно почитане на себе си, почитане на делата на своите си ръце. Упование в собствените си сили. Той им казва: човек и неговата сила, са несигурно, непостоянни, не може да се разчита на тях. Те са лъх. Днес са тук, утре ги няма.. Оставете се от този несигурен път, защото няма да имате успех, защото един ден ще изчезне. Престанете да се надявате на човекът. Съдбата му е несигурна, може ли именно в тази несигурност да уповавате и разчитате. Облегнахте се вместо на Мен, на собствените си човешки сили, и на околните около вас, на делата на своите си ръце. Обърнете се към Мен, и в Мен намерете истинската сила и помощ, истинското упование и доверие. Трябва ли да уповавате на творението, което днес е тук, утре го няма. То да ви води в несигурен път, при положение, че Аз съм ви обещал ръководство и сила. Аз винаги съм бил с вас, опитали сте Ме. Видяли сте, че Моят път е сигурен. Какво е човекът и каква е неговата сила, че да уповавате на него? Човекът ще изчезне заедно с неговата сила, той е лъх, несигурно нещо. Докато Аз ще пребъда вечно, Аз няма да се променя. Нищо от човешките творенияя няма да остане, но Аз ще остана.
В Исая, 3-та глава 10 стих: “ Кажете на праведника, че ще му бъде добре, Защото всеки такъв ще яде плода на делата си.” Бог продължава да ги увещава. Показва им, че трябва да изберат истинския път, трябва да посеят от Истинското семе. Защото всеки човек жъне това, което е посял. Ако си сял несигурни неща, акоси сял в несигурност, в лъх, ще поженеш несигурното, лъх. Затова, казва Господ: Посей доброто семе, за да пожънеш добър плод. Защото човешкия плод е проклятие, несигурност, грях. А този, който е Божий праведник, и е оставил грехът, и беззаконието, то този може да пожъне и очаква само благословение от Бог.
Божието увещание можем да го видим и в Исая 2-ра глава 3-ти стих:
Дойдете, да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.
Виждайки живота на народа Си, Бог ясно очертава пътя по който трябва да се върнат. Бог възкликва към Божият народ: Елате при мен, елате в моето присъствие. Защото моите пътища са истински, моите пътеки са прави. Оставете чуждите, фалшивите хълмове и пътища, отвърнете се от тях. Стих в който Бог им показва начина, как да се върнат обратно при Него. Пророкът в Исая 2-ра глава 5-ти стих, призовава не само няколко хора, а целия “Доме Яковов, дойдете, И нека ходим в Господната светлина.” Само Божият път е осветен, само той води към живот. Тръгвайки по истинския път, Бог ни дава истинската поука и словото, което ни дава живот.
Бог е мислостив. След като показва грехът, Той убедително увещава да се върнат към Него. На края им, показва и своята утеха. Какво ще стане след като се върнат обратно при Него. Тяхната награда, тяхния плод, следствие на тяхното покорство. Много често ние очакваме да получим нашата награда веднага, но понякога не я виждаме да става реалност. Бог е непроменим, каквото каже го изпълнява. Може да не е в наше време, а в бъдещето, в поколенията след нас. Бог показва и тук в Исая 4-та глава своята утеха, своята награда. В стиховете от 2-ри до 6-ти:
2 В същия ден издънката Господна ще бъде красива и славна, И плодът на земята изряден и приличен за избавените измежду Израиля;
3 И останалите в Сион и оцелелите в Ерусалим ще се нарекат свети, - Всички, които са записани в Ерусалим за живот, -
4 Когато Господ измие нечистотата на сионовите дъщери. И очисти кръвта на Ерусалим отсред него, Чрез дух на съдба и чрез дух на изгоряване.
5 И над всяко жилище на хълма Сион, И над събранията му, Господ ще създаде облак и дим денем, А светлина от пламенен огън нощем, Защото ще има покрив над всичката слава.
6 И ще има заслон да засенява от пека денем, И да служи за прибежище и защита от буря и от дъжд.
Утехата, плодът от това, че са се върнали отново при Бог. Обещанието, което Бог дава за възраждне на мира и чистотата, праведността и безопасността на Божия народ в дните на Месия. По този начин и в гнева, милостта и утехата не е забравена. След горните стихове всичко изглежда безнадеждно. Тук обаче Слънцето проблясва иззад облаците. В тези стихове има значително голям брой силни и ценниобещания, даващи утеха, и те очевидно са свързани с царството на Месия. От 2-ри стих Бог ни разкрива една прекрасна картина, говори за издънката Господна, която е Месията, Христос. За денят на когато Той ше дойде като Изкупител и Избавител на Божият народ. След това идолопоклонство, което е допринесло за опустошението на Божия народ, от семето на Давид се издига една издънка, Месията. Първоначално обещаната земя и била доста плодосна (Исх.3:8; 33:3; Числ.13:27; Втор.8:7-10). Когато Божият народ са били верни на Него, тогава цялата земя е била доста плодородна, имало е плодове в изобилие, но когато са отстъпвали от Бог, тогава попадали под Божието проклятие, и земята на давала плод, била суха и опустушена (Лев.26:14-29; Втор.28:15-48; Ос.2:1-13). След връщането към Бог, се връща и благоволението Му към Неговият народ. В тези стихове Бог дава утехата, че земята ще бъде възстановена, и плодът на праведността ще е в изобилие. След като земята бъде опустушена, тогава Бог е въстановява чрез идването на Месията. Тогава както пише в пророчеството ще израсне издънка. От многото места в библиата разбираме, че става въпрос за Христос (Ис.11:1; Иер.23:5-6, 33:15; Зах.3:8, 6:12). Именно чрез Него земята ще бъде възстановена, и плодът изобилен. Този плод ще бъде превъзходен и желан. Успехът на Благовестието,именно това е плодът на земята, святото потомство.
Потомство, което Бог ги нарича светии. Бог ги е запазил за Себе Си. Докато мнозина ще бъдат погубени като мъртви клони поради собственото си неверие, все пак някои ше останат. Отделеният остатък са онези, които за записани за живот. Онези, които остават живи в времена на всеобща гибел, били записани в книгата на живота (Откр.13:8). Остатък, който е даден на Христос, който е отделен за Него, който ще бъде в Неговото царство вечно. Но преди да се възцари, Исус ще изчисти и ще поправи всичко погрешно в Своя остатък. Ще измие всяко петно и нечистота. Тя ще е Неговата невяста, църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна (Еф.5:27). Чрез Неговата жертва на кръстта, Той ни очиства от всеки един грях (1Иоан.1:9; Пс.50:4,11-13). Бог ще защитава този остатък, и всичко което му принадлежи. Онези, които са осветени, са добре защитени.
Още и утехата ще се получи в едно царство. Царството на избавителя за което още пише пророкът в 2-ра глава, 4-ти стих
Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.
Царство на мир, царство за което всички копнеем. Да се установи мир, да се премахнат всички вражди. Където няма война. И най хубавото е, че то няма да има край, за разлка от доста царства на земята. Награда за която си заслужава, да се върне Божият народ обратно в Божия път.
Едно пророчество, което е доста силно. Показващо Божията милост. Показващо Божието отношение към греха, Взаимоотношенията между две страни в завета. Виждаме,когато едната страна наруши завета какво става.
Едно пророчество, което е и за нас, за това време. Неща в които живеем, в които грешим. Убеден съм, че не е само за тогава, то и е към нас, към нашия живот. Поглеждайки от 2-ра глава, ясно ще видим и себе си там. Чрез Исая, Бог ни казва: Покайте се, обърнете се към Мен. Оставете вашите неща, оставете вашите идоли, вашата сила, упованието в себе си, защото това е мерзост. Не може да се отрече масовото отстъпление от Бог. Разрухата и опустишението в земята и в църквите. Смесването на всичко. Проповядването само на хубави неща. Масовия хуманизъм в църквите. Може би, ако пророк Исая беше в това време, ние щяхме да го изгоним. Защото това пророчество е много силно и остро. Бог не само на евреите тогава, а и на нас ни показва нашите грехове, нашето състояние. Показва до къде са ни довели нашите грехове, нашето скрито идолопоклоничество. Увещава ни към покаяние. И показва нашата утеха, която ще е получим когато дойде Христос, ако се върнем към Бог.
